Maret Hosemann / pixelio.de

Рибите, за разлика от Бозайниците, Птиците, Влечугите и Земноводните, не могат да бъдат отделени в собствена група, поради факта, че имат общ прародител с останалите животни с четири крайника. Затова рибите са отделени само в класове, които са подчинени на тип Хордови. 

Най-малките риби във водния свят са представители на вида Schindleria brevipinguis с дължина 8мм и тегло едва 1 милиграм, а най-големи са китовите акули, които достигат дължина 16 метра.

Известно е, че някои водни животни като китовете и делфините, не са риби, а Бозайници. Друг интересен факт е, че акулите нямат костен скелет – те са хрущялни риби.

В България са разпространени малко над 200 вида риби.

Една част от рибите се хранят с водорасли, а други са месоядни. Има и такива, които през целия си живот се прехранват с планктон. Във връзка с начина на хранене, рибите са развили различни приспособления – хищниците имат челюсти със зъби (като акулите), а дънните риби умеят да разравят пясъка и улавят плячката си посредством разположената на коремната им повърхност уста. Храносмилателната система на рибите много наподобява на тази при Бозайниците и се състои от същите органи.

По-интересни са отделителни органи при рибите, които са специализирани за солена или сладка вода и способстват за отделянето на солта и задържането на водата в организма. Има и риби, чийто организъм може да преработва както морска, така и сладка вода във връзка с миграционния им начин на живот.

Рибите са сред първите обитатели на Земята и са приспособени за живот във водата – имат перки, които служат за плуване, пазене на равновесие и определяне на посоката, хриле, люспесто и издължено тяло, което улеснява плуването, а при дънните риби – гръбно-коремно сплеснато тяло, пригодено за живот на дъното. Имат двукамерно сърце (за разлика от по-висшите Бозайници, които имат четирикамерно) и непостоянна температура на тялото, която се влияе от околната.

Различават се риби с костен, с хрущялен скелет и безчелюстни.

Люспите на рибите имат устройство подобно на това на зъбите на човека и другите Бозайници – изградени са от емайл и дентин. Люспите имат различен цвят, характерен за всеки вид, но окраската се влияе и от околната температура и от светлината.

Хрилете са специални органи за дишане, които поемат кислорода от водата и отдават въглеродния диоксид. Те са пронизани от множество капиляри, които осъществяват газообмена. Не всички риби притежават хриле. Някои риби абсорбират кислород чрез храносмилателната система или чрез кожата (змиорки), а други използват допълнително приспособление – лабиринтов орган. Една част от рибите поемат въздух от повърхността на водата.

Огромното разнообразие във водния свят предполага и разновидности в начина на размножаване, тъй като някои риби са на по-високо еволюционно стъпало от други. Основните видове размножаване при тези животни са следните: двуполово и еднополово размножаване, което включва партеногенеза и хермафродитизъм.

Партеногенезата е начин на безполово размножаване, характерен за женските индивиди от даден вид, при който те дават началото на собствено поколение без да бъдат оплодени от мъжки полови клетки. Акулите, които са риби с хрущялен скелет, се размножават посредством контакт между мъжки и женски индивид и техните полови клетки. Известни са случаи обаче, при които женска акула снася яйца, от които се излюпват напълно здрави и жизнени малки – при това без майката да е имала контакт с мъжки индивид преди зачеването. Резултатът от това необичайно „девствено зачеване” е поколение, което се състои само от женски индивиди. Мъжки индивиди могат да се получат само при двуполовото размножаване при акулите. Теорията за партеногенетичното размножаване при акулите все още не е доказана, макар и да има наблюдавани такива случаи в контролирана среда. Известен е и друг начин на партеногенеза, който обаче е изключително рядък при рибите – деленето на яйцеклетката, която дава началото на новия индивид, става с участието на сперматозоид, който обаче не я опложда, а само стимулира клетъчната й стена.

Хермафродитът е организъм, в който нормално се откриват полови органи на мъжката и женската полова система. Рибата – клоун (семейство Pomacentridae; главния герой във филмчето „Търсенето на Немо”) притежава особена способност – тя може да променя пола си. Мъжка рибка от този вид може да се превърне в женска, за да осигури възпроизводството на вида. Други риби могат да произвеждат както мъжки, така и женски полови клетки и да се самооплождат.

Двуполовото размножаване е най-широко разпространено сред рибите. За да се осъществи то, са нужни два индивида – един мъжки и един женски, които отделят яйцеклетки и сперматозоиди, които от своя страна след оплождане и делене започват развитието си като млади представители на родителския вид.

По-долу са изброени някои от често срещаните заболявания при рибите. Списъкът  съдържа основните болести по аквариумните рибки.

   Незаразни заболявания

   Вътрешни болести

   На сърдечно-съдовата система – Анемия, Газова емболия

   На храносмилателната система – Мастна дегерация на черния дроб (Липидоза)

   Генетични заболявания

   Хипо- и авитаминози – A,В, C, D, E, H, K

   Микро- и макроелементози – Йод (Гуша),  Дупка в главата

   Заразни заболявания

   Бактериални – Аеромонас (Еритродерматит), Витилиго, Воднянка, Гниене на перките, Гниене на хрилете, Колумнарис, Кървави възпаления на кожата, Туберкулоза

   Вирусни – Воднянка при шараните, Микроспоридиум, Миксоспоридиум, Лимфоцистоза, Пролетна вироза,  Червенка, Шаранова шарка

   Гъбични – Афлатоксикоза (Аспергилоза), Ахлия, Бранхиомикоза (Гниене на хрилете), Дерматомикоза (Сапролегния), Ихтиофоноза

   Паразитни – Аргулус (Рибна въшка), Бруклинела, Глосатела, Ихтиофтириаза при сладководни и Криптокарионоза (Морски их) при соленоводни (Бели точки), Ихтиоспоридиум (Язвена болест), Камаланус (Плосък червей), Костиа (Ихтиободо, бобовиден камшичест организъм), Ларнея (Червей – котва, прикрепващ се червей), Метил (Гиродактилидеа, Дактилогиридеа), Оодиниум (Кадифена болест), Рибни пиявици, Спиронуклеус, Тетрахимена, Триходина (кръгъл ресничест микроорганизъм), Хексамита

   Протозойни – Криптобия, Неонова болест, Трипанозома, Хетерополария, Хилодонела (Сърцевиден едноклетъчен организъм)

   Отравяния – Азот, Амоняк, Въглероден диоксид, Детергенти (почистващи препарати), Нитрати и нитрити, Спрей за въздух (ароматизатори и инсектициди), Тежки метали (мед и цинк)

    Болести на средата – Алкалоза, Аноксия, Ацидоза, Изпъкнали очи, Осмотичен шок

Рибите играят различна роля в нашия живот. Може би не винаги пряко, но ние също оказваме влияние върху тяхното съществуване.

Множество видове риби са застрашени от изчезване поради системното им избиване от човека – сред тях е Голямата бяла акула. Намаляването на популациите на водните обитатели се дължи и на промишления риболов, който оставя твърде малко на брой индивиди, които са неспособни да се възпроизведат достатъчно бързо, за да попълнят първоначалната си численост преди следващия улов. За да не се случва това, са създадени развъдници, които покриват една част от пазарните нужди за рибни деликатеси.

Човекът е отговорен и за разрушаването на хабитата на рибите – замърсявания от кораби и отходни води са смъртна присъда за морските обитатели. Човекът нанася вреди на местните за даден воден басейн видове и като внася нехарактерни за тези географски ширини видове риби – често хищници – които поради липса на конкуренция унищожават и застрашават по-малките рибки.

Обикновено не се замисляме за рибите в морето и океана, когато отглеждаме свои в аквариум. Те ни носят радост, успокояват ни, когато сме напрегнати. Може би няма какво да направим за морските риби, но можем да се погрижим тези, които отглеждаме у дома, да са здрави и жизнени.