Maik Grabosch / pixelio.de

Птиците са произлезли от влечугоподобните динозаври през периода Юра. Това твърдение се основава на открития в Германия през 19в. скелет на полувлечуго-полуптица, който датира от преди около 150 милиона години. Праисторическото животно с големина на врана имало клюн и пера досущ като съвременните птици, но също така притежавало и остри зъби и нокти на края на всяко крило, както и дълга опашка, което го доближава до днешните влечуги.

Птиците са изключително приспособими и обитават дори Антарктика и острови сред открития океан. Най-голям брой видове има по продължение на Екватора. Птиците летят, гмуркат се(някои рибоядни птици) и плуват (пингвин), бягат (щраус). Някои птици като козодоят спят зимен сън.

Сред птиците има истински рекордьори – соколът скитник например развива скорост от над 320 км/ч, а в проучване на National Geographic е засечена невероятната скорост от 390 км/ч. Един вид колибри от Южна Америка (Heliactincornuta) размахва крилете си 90 пъти в секунда. Колибрите са и единствените птици, които могат да летят назад. Най-малкият папагал в света е родом от Папуа и близките острови и има дължина едва 8см. Кивито, което подобно на щрауса и пингвина не може да лети, е единствената птица, чиито ноздри се намират не в основата, а на върха на човката. Най-големите очи сред пернатите принадлежат на щрауса, а най-талантливият папагал е Жако (Африкански сив папагал) – доказано е, че могат да научат до 1000 думи, песни и дори части от пиеси.

Сред декоративните птици, които биха могли да се открият в зоомагазините днес, са корела, Жако, вълнисто папагалче, канарче, финка, гълъб, неразделка, амазона, ара, александър, лори, еклектус, монашеско папагалче, какаду и др.

Ето и някои полезни линкове:

Този сайт съдържа английските, латинските и някои от българските наименования на различните видове папагали: НАИМЕНОВАНИЯ НА ВИДОВЕТЕ ПАПАГАЛИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Тук можете да установите към кой вид принадлежи птицата, която сте забелязали: НАМЕРЕТЕ ПТИЦАТА, КОЯТО СТЕ ВИДЕЛИ

Птиците се различават изключително много помежду си не само по формата на тялото и цвета на оперението, но и по храната, която приемат. Най-често менюто им включва нектар, плодове, семена, някои дребни животни, включително и други птици. Определени видове като например лястовицата, се хранят с насекоми. Това е и единствената им храна. Колибритата и други птици, чиято храна се състои от нектара на цветята, имат специално приспособено грапаво и издължено езиче. Кълвачът пък разполага с дълъг и здрав клюн, с който разчупва кората на дърветата и се храни с насекомите, които открива под нея. Някои водоплаващи птици и пингвини могат да се гмуркат и така да улавят риба, с която се хранят. Хищните птици ловуват плячката си или се хранят с остатъците на други по-едри животни и с мърша – такива са например лешоядите. Щъркелите използват за храна жаби и са едни от малкото животни, които се хранят със змии.

Интересно е, че морските птици са приспособени да пият морска вода – те я пречистват, а излишната сол се изхвърля през ноздрите им.

Кажем ли, че там има и „от птиче – мляко” имаме предвид, че там може да се открие всичко. Птиците всъщност не са бозайници и не произвеждат истинско мляко за малките си. Но гълъбите, фламингото и пингвините дават „мляко” – и по-точно така нареченото гушево мляко, което има гъста консистенция и млечен цвят и служи за изхранване на малките. То обаче не се произвежда от млечни жлези като при Бозайниците, а се образува в гушата – специална торбичка или джоб в хранопровода на птиците.

(Виж още: "ДИЕТА ЗА ПАПАГАЛИ" )

Характерно за всички птици е наличието на пера, придвижване с помощта само на тазовите крайници, вроговен клюн и криле, които представляват видоизменени гръдни крайници. Размерите и теглото на птиците се движат между 2г за колибрито и 200кг за щрауса, а странстващия албатрос е истински гигант с размах на крилете от над 3,50 метра.

Клюнът на птиците е същински пример за еволюция – той е с различна форма в зависимост от приеманата храна. Насекомоядните птици имат къса и заоблена човка, при колибрите тя е тънка и издължена, за да може да стига до нектара на цветето, хищните птици разполагат с мощен и остър клюн, способен да разкъсва месо, а типичният клюн на пеликана служи за складиране на риба в торбичката си.

Краката на птиците са покрити с люспи. Пернатите стъпват само на пръстите на краката, подобно на копитните животни. Водоплаващите птици имат приспособления за плаване – пера, които изолират кожата от водата и я запазват суха с помощта на секрета на специална мастна жлеза и ципи между пръстите, които улесняват загребването на водата. Олекотената костна структура, липсата на пикочен мехур и наличието на само един яйчник у женските индивиди са способи на природата за намаляване на телесното тегло, което е в полза на летенето.

Вероятно добре известен факт е, че по-голямата част от птиците сформират двойки за целите на размножаването – за един сезон, за няколко години или докато „смъртта ги раздели”. Съвсем малко видове пернати са полигамни – избират различен партньор, с който да създадат всяко ново поколение, като при някои изборът се прави от мъжката, а при други – от женската птица. Представителите на силния пол спечелват своята половинка след период на ухажване , което е свързано с атрактивни танци, потрепване с криле и опашка, песни. Немалка роля изиграва и красивото и ярко оперение, което цели да впечатли дамата и гарантира запазването на белезите на мъжкия в поколението. Затова и шанс за успех имат мъжкарите с най-хубавите пера, най-изразителните певци и най-умелите танцьори.

Един от основните признаци, който отличава Птиците от Бозайниците, е снасянето на яйца. Всъщност черупчестите обвивки, съдържащи развиващите се пилета, не са нищо друго освен една голяма и видима с просто око яйцеклетка (а такива имат и Бозайниците). Тази обаче доста едра клетка притежава някои особености – съдържа жълтък, който служи за изхранването на ембриона вътре, белтък, чиято функция допълва тази на жълтъка, покрита е с черупка, богата на калций и магнезий, и с външна восъкоподобна обвивка. Оформянето на яйцето във вътрешните полови органи на женската птица отнема около 15 – 16 дни. Домашните птици имат най-висока носливост – кокошките могат да снесат до 280 яйца годишно, от които да се излюпят 200 живи и способни да продължат вида пилета. В днешни дни за целите на промишленото птицевъдство се използват инкубатори, които правят възможно излюпването на по-голям брой яйца за по-кратко време.

Някога използвани основно за храна, днес птиците имат много по-голямо значение за хората. Голямото разнообразие прави едни или други видове подходящи за месо, за яйца, за перушина и пух, за домашни любимци, за лабораторни животни. Човекът също не е безучастен спрямо птиците – над 1200 вида са застрашени от изчезване, а редица други вече са безвъзвратно загубени от 17 век насам. Други два вида пък се радват на по-големи хабитати вследствие на урбанизирането – гълъбите и особено врабчетата.

Птиците могат да бъдат и преносители на опасни зоонози (болести, които се пренасят от животни на хора) като например салмонелоза, кампилобактериоза, птича туберкулоза, птичи грип, криптоспоридиоза. Съществуват и заболявания, които от своя страна хората могат да предадат на птиците, а те да ги пренесат на големи разстояния.

Някои птици са обект на лов – фазани, глухари, пъдпъдъци и др. Гуаното или екскременти на някои водни птици са скъп и качествен тор. Преди настъпването на техническата ера, пощенските гълъби са доставяли съобщения на големи разстояния – гълъбите са били особено подходящи за тази цел през Втората световна война, тъй като били трудно забележими от врага и можели да занесат съобщения незабелязано.

Птичето месо е най-консумираният месен продукт в света. Изключително търсени са и кокошите яйца. Това е причината отглеждането на тези птици и най-вече на бройлери да е огромна и печеливша индустрия. Пазарното търсене на птиче месо обаче налага нуждата да се отглеждат голям брой птици в сравнително малки кафези или дори по няколко в клетка, което възбужда негодуванието на защитниците на животните и някои световни организации като PETA(хора за етичното отношение към животните). Сред целите на тези организации са и индустриите за бързо хранене, за някои от които е известно, че потъпкват правата на животните.