Yvonne Auer / pixelio.de

 

Котките са питомци на хората от поне 9, 500 години. В древен Египет били ценени поради качествата си на ловци на дребни вредители по зърното, което ги издигнало до свещени животни и убийството им се считано за грях и носело нещастие. Всъщност, въпреки широко разпространеното мнение, че котките произлизат от Египет, най-старите останки на домашна котка били открити на о. Кипър.
  

Семейство Котки: включва редица диви представители - тигри, рисове, оцелоти, лъвове, ягуари, гепарди,пантери, леопарди и пуми. В рода Същински котки се включват някои диви видове като Арабската пясъчна котка (Felis margarita), Азиатската дива котка (Felis chaus), Африканската дива котка (Felis silvestris lybica) и Китайската планинска дива котка (Felis silvestris bieti). Техният общ прародител е живял преди около 6-7 милиона години в Азия. Поради факта, че принадлежат към един вид – Дива котка – домашната котка, Китайската и Африканската дива котка могат да се размножават помежду си. Това вероятно се дължи на малкото промени, които е претърпял вида след доместицирането си (за разлика от кучето).
    

Опитомяването на котките би могло да е протекло по редица начини, но най-вероятно тяхната способност да ловуват малки гризачи е привлякла вниманието на хората и те са започнали да ги отглеждат в близост до домовете си. Не всички биолози са съгласни с тази теория – някои са на мнение, че котките сами са се приобщили към човешките селища, тъй като там са откривали по-лесно плячката си.
 

За разлика от кучетата, котките не могат да оцелеят на диета от зеленчуци и зърнени храни. Те набавят протеините си изключително от месото. (Виж още "Хранене на възрастната котка", "15 храни, които са опасни за здравето на котката" и "Могат ли кучетата и котките да ядат сладко".

Няма единно обяснение защо котките се хранят с трева. Тревата няма хранителна стойност и не може да бъде смелена от тях, но предизвиква повръщане, което има някои положителни аспекти – след хранене с дребна плячка, излишните кости и козина могат да бъдат повърнати. След почистването на козината, в стомаха се събират косми, които котката изхвърля след като дъвче трева.
 

Външни белези: Типично за всички представители на семейство Котки са ноктите, които могат да се скриват в лапите, силните гъвкави тела, приспособени за прокрадване и нападане от засада, силно развити сетива. Макар и да се различават по размери, домашните и дивите котки имат много общи характеристики.
 

Сетива: Котките се славят с отлично нощно зрение . Това се дължи на специалния светлоотразителен слой в окото им – тапетум луцидум – и на факта, че зениците им са цепковидни, а не кръгли като при големите котки, например тигрите. Така те се разширяват значително при малко светлина. Подобно на кучетата, котките са далтонисти – не умеят да различават червено и зелено, но са способни да виждат синьо и жълто-зелено.
 

Слухът им надминава човешкия и кучешкия – ушите на котките са способни да улавят звуци с по-голяма честота от максималната за нас (ултразвук). Тази способност се дължи на факта, че някои видове гризачи комуникират помежду си чрез подобни звуци. Удивителният им слух се подпомага и от ушите, които подобно на антени се насочват независимо едно от друго по посока на звука.   

Обонянието на котките е доста по-силно от човешкото и е само малко по-слабо от кучешкото. Котките комуникират с феромони (полови секрети със специфична миризма за даден вид, пол и индивид), които отделят когато животното се търка в различни предмети или ги маркира с урината си. Вероятно билката валериана е привлекателна за котките, защото наподобява по мирис техните феромони.
  

За разлика от човешките, вкусовите рецептори на котките не са силно развити и са по-малко на брой. Тези животни могат да усетят само аминокиселини (съставните елементи на белтъците), кисело и горчиво. Котките нямат рецептори за сладко. (Виж още „Могат ли животните да ядат сладко”)
    

Мустачките на котките са разположени по цялото тяло и служат за ориентация в пространството – например в тъмното, при преминаване през тесни пролуки, за защита на очите – дразненето на мустачките по лицето може да причини затваряне на клепачите.
 

Половият цикъл при женската котка. Полова зрялост. Разгоненост:   Котките навлизат в период на полова зрялост на около 6 – 9 месечна възраст. Това означава, че котката започва да изпитва първите прояви на полово влечение - интерес към другия пол. Формират се видимите физически характеристики, които отличават женските от мъжките котки. Препоръчва се първото заплождане на котката да стане на 12 месечна възраст.

Половоциклична дейност протича само при женските котки. Половият цикъл може да бъде разделен условно на няколко етапа, всеки от които отбелязва важна промяна в организма на индивида. Тези фази могат да завършат с оплождане на яйцеклетката и подготовка на половата система и целия организъм за износване на плодовете. Ако котката не забременее, цикълът се повтаря отново.

През проеструса се проявяват първите симптоми на разгоненост. Котката става по-гальовна, има силно изразен апетит, мяука повече от обикновено. Тя привлича котараците, но не позволява осъществяването на полов контакт. Това става едва през следващата фаза или 12 – 48 часа по-късно, през еструса (2 - 19 дни, средно 7). Тъй като настъпването на разгонването при котката има връзка и със светлинния ден (най-много слънчеви дни), еструсът настъпва между януари и август. Котката привлича самеца с пронизително мяукане и отместване на опашката встрани от задницата, позволява извършването на коитус (сексуален акт). Половото сношение е и причината за овулацията, т.е. отделянето на годна за оплождане яйцеклетка става едва след вагинална стимулация. За да настъпи бременност, най-сигурно е когато котката бъде покрита поне 3-4 пъти през няколко часа по време на еструса.

Половият акт (копулация, коитус):   Половият акт при котката е резултат от сложни процеси, които протичат в организма на мъжките и женските индивиди. Първостепенна роля играят хормоните, които направляват половия цикъл. Те формират и поведенческите реакции на котката и са отговорни за допускането на котарака от самката в оптималния за осеменяване момент.

Коитусът може да бъде осъществен само ако котката го позволи. Самката е и тази, която подбира половия си партньор измежду всички кандидати. Копулацията често не е  еднократен акт и може да се повтори последователно в рамките на един или няколко последователни дни. Това осигурява по-голям шанс за оплождане на яйцеклетките.

Половият акт обикновено е кратък и се съпровожда с тревожни мяукания от страна на котката. Това се дължи на особеност на половия член на котарака – той притежава издатини, които го правят релефен. Това дразни чувствителното влагалище на самката и е болезнено. Копулацията завършва с кратък момент на проява на агресия от страна на женската, която напада самеца със зъби и нокти. Подобно поведение е напълно нормално и указва завършил успешно полов акт.
 

Бременност:   Бременността при котките продължава 58 – 67 дни (около 2 месеца). Ранните признаци на състоянието на животното трудно могат да се установят посредством наблюдение или бързи лабораторни тестове. Най-сигурен знак е липсата на разгонване след покриването. Палпацията (опипването) на корема може да покаже съмнения за бременност едва след третата седмица и към края на първия месец. Ултразвуковото изследване може да даде по-точни резултати след първите 30 дни.

Котката видимо наддава на тегло след петата седмица, а млечните жлези могат да останат неуголемени до 7 седмица на бременността. Спускането на млякото става едва 2 дни преди раждането. Бременната матка притиска пикочния мехур и може да предизвика учестено уриниране. Към края на периода котката става неспокойна и започва да търси уединено място, където строи гнездо. Някои котки могат да опитат да излязат и родят навън, което не е желателно. Последната седмица на бременността се характеризира с някои промени в поведението – бъдещата майка се движи по-трудно и е неспокойна.
 

Раждане:   Подготовката за раждането при котката изисква осигуряването на родилен бокс – най-подходяща е покрита кутия, застлана с меки и чисти кърпи, в която бъдещата майка да свикне да спи преди да роди.

Началото на родилния процес се бележи от понижаване на ректалната температура 12 до 24 часа преди раждането. По-късно котката става неспокойна и търси уединение и тъмно място. Може да откаже да приема храна и вода. Всяко едно от котенцата се ражда в рамките на минути до час заедно с плацентата, която го е обвивала в маточния рог.

Контракциите между раждането на отделните приплоди траят различно, но не бива да надвишават 30 минути. Ако случаят е такъв, трябва да потърсите ветеринарномедицинска помощ. Същото важи и ако броят на отделените плаценти е по-малък от броя на родените приплоди – това може да стане причина за следродилно възпаление на матката вследствие задържане на плацентата – метрит.

Асистирането при раждане изисква умения и опит и не се препоръчва за хора, които не знаят как да окажат акушерска помощ.
 

По-долу са изброени само най-често срещаните заболявания, специфични за котките. Списъкът подлежи на обновяване и допълване.

   Незаразни заболявания
                  Вътрешни болести
  На сърдечносъдовата система: Анемия, Артериален тромбоемболизъм, Кардиомиопатия

На дихателната система:Бронхит, Дълго меко небце, Колапс на трахеята, Ларингит, Пневмония, Синузит, Стеснени ноздри, Тонзилит (Ангина)

На храносмилателната система: Възпаление на аналните жлези, Гастрит, Глосит (Възпаление на езика), Еозинофилна язва, Мегаезофагус, Панкреатит, Слюнчени камъни (Сиалолитиаза), Чернодробна липидоза, Чуждо тяло в хранопровода, стомаха или червата

На отделителната система: Бъбречна недостатъчност, Гломерулонефрит, Пиелонефрит, Пикочни и бъбречни камъни (Уролитиаза и Нефролитиаза), Цистит
На половата система, акушерогинекологични и андрологични заболявания
              полова система: Метрит, Пиометра
              полова система: Простатит
На ендокринните жлези: Диабет, Панкреатит, Хиперадренокортицизъм, Хипертиреоидизъм, Хипоадренокортицизъм (Адисон), Хипотиреоидизъм
На нервната система и сетивните органи: Блефарит, Глаукома, Деменция, Екзофталм, Енофталм, Енцефалит, Епилепсия, Катаракта, Кератит, Конюнктивит, Корнеална язва, Менингит, Менингоенцефаломиелит, Мозъчен инсулт, Отит, Ретинит, Увеит
На опорнодвигателната система: Артрит, Дискова херния, Миозит, Рахит

                Генетични заболявания: Ахондроплазия, Крипторхизъм, Остеохондродисплазия, Хемофилия
                Алергични заболявания: Астма, Паразитен алергичен дерматит

                Кожни заболявания: Акне, Кел (Фавус), Маласезия, Микроспория, Пиотравматичен дерматит, Трихофития, Улцеративен дерматит, Фациален себореен дерматит  

                Хипо- и авитаминози: А, B, C, D, E, K

                Стоматологични заболявания: Гингивит, Зъбен камък (Кремор дентис), Еозинофилна грануломатоза, Епулис, Пародонтоза

    Хирургически заболявания
                Луксация на кости (изваждане)
                Фрактури на кости
                Рани: Огнестрелни, При пътен инцидент, Прободни, Ухапни

    Заразни заболявания
                Бактериални: Бордетелиоза, Ботулизъм, Камплилобактериоза, Лаймска болест (Борелиоза), Нокардиоза, Салмонелоза, Стафилококоза, Стрептококоза, Тетанус, Туберкулоза, Туларемия, Хламидиоза
                Вирусни:  FeHV (Инфекциозен ринотрахеит, Херпесвирус), FeLV (Котешка левкемия, Ретровирус), FIP (Инфекциозен перитонит, Коронавирус), FIV (Котешки имунодефицитен вирус), Болест на Ауески (Псевдобяс, Херпесвирус), Калицивирус, Панлевкопения (Чума)

                Гъбични: Кандидиаза (Млечница), Криптококоза, Мицетом, Споротрихоза, Хистоплазмоза
                Протозойни: Гиардиоза,Токсоплазмоза, Цитоксизооноза
                Паразитни: Анкилостомози, Аскаридоза (Кръгли червеи), Бълхи, Въшки, Демодекоза, Дирофилариоза, Кърлежи, Тениози (Плоски червеи)

    Тумори

  Отравяния – Аспирин, Алкохол, Антифриз, Детергенти (препарати за почистване), Змийска отрова, Инсектициди (препарати против насекоми), Канабис, Локални анестетици (напр. Лидокаин), Метанол (вид алкохол), Никотин, Родентициди (препарати против вредни гризачи), Сол, Ужилване от пчели и оси, Хербициди (препарати за растителна защита)

Ваксинациите при котката в нашата страна са само препоръчителни. Изключение в това отношение прави имунизацията срещу бяс, която е упомената в закона. Но ако искате да имате здрава котка и да предпазите себе си и семейството си от заболявания, които тя би могла да пренесе, ваксинацията е най-доброто решение. В таблицата по-долу можете да се ориентирате каква ваксина трябва да поставите на котката си според възрастта й и това кога за първи път е подложена на имунизация. Данните са взети от Клиниката за дребни животни към ветеринарномедицинския университет „Лудвих Максимилиян” в Мюнхен, Германия.

Вредите за човешкото здраве, нанасяни от котките, се дължат най-вече на ухапване или одраскване. Тези защитни механизми на котките са опасни за хората, тъй като могат да причинят инфекция и дори някои заболявания. Под ноктите на котките понякога се срещат бактериите Bartonella henselae и Bartonella clarridgeiae, които причиняват възпаление на лимфните възли при малките деца. Самите бактерии се пренасят от бълхи. Одраскването и ухапването от котки може да причини и заразяване с бяс (но е изключително рядко при тези животни). Нерядко у някои хора се наблюдава и алергия към котките.
  

Важно е да се спомене и че котките не са само заплаха за човешкото здраве – контактът с тях може да помогне за справяне с някои здравословни проблеми. Известно е, че галенето на котка нормализира повишеното кръвно налягане. Освен това гальовните любимци съдействат за справяне с депресията и чувството на самота. Проучване в Швейцария сочи, че котките ни помагат да забравим негативните емоции, както така би ни подействал близък човек.