Ulrich Velten  / pixelio.de

Общи сведения за Гризачите: Сред по-известните представители на разред Гризачи са катериците, мишките, плъховете, морските свинчета, бобрите. В България са разпространени около 30 вида гризачи. Това е доста малко в сравнение с общия брой на известните досега – над 2000 (представляват 40% от видовете в клас Бозайници и са най-големият негов разред). Като домашни любимци се се отглеждат хамстери, морски свинчета, чинчили, джербили. Зайците не принадлежат към разред Гризачи.

Най-малкият представител на гризачите е Африканската мишка-пигмей (Mus minutoides) – тя тежи едва 7г и достига дължина от 6см. Друг рекордьор сред гризачите е Капибарата (Hydrochoerus hydrochaeris) – широко разпространен вид в Южна Африка, чиито размери варират между 65 и 100 кг и 130см дължина на тялото. Гигантът в разреда е изчезнал вид – „Великият плъх” или Josephoartigasia monesi – населявал е Земята преди около 4 милиона години и е достигал тегло от над един тон. Резците му били с дължина 30см, но въпреки заплашителните си размери животното било вегетарианец.

Reinhard Grieger  / pixelio.de

Общи сведения за Зайците: Съвременният питомен заек е представител на вида заек-подземник (Oryctolagus cuniculus). Той е и единственият опитомен заек. Типично за вида е, че неговите малки се раждат слепи и безпомощни – неспособни да се движат и да оцелеят без майката. В род Зайци са включени няколко подрода със свои видове, сред които Американския див заек, Калифорнийския заек, Дивият заек, Гранадския заек, Заекът-беляк и редица други.

Съществуват малко достоверни данни за връзката на хората с Европейския заек до началото на Средновековието. Може само да се предполага, че в началото заекът е бил източник на храна. Оттогава се отглеждат зайци за различни цели и направления – за месо, за кожа, за козина и вълна (например ангорски заек, бял пухов заек).

Храната на гризачите: Гризачите се хранят най-вече със семена и растения, но има някои видове, чието меню включва насекоми, рибки и малки птици. Домашните гризачи като дегу, катерица, чинчила, мишка, плъх и др. имат различен хранителен режим – сено, прясна трева, някои плодове, зеленчуци, ядки, специални пелети за гризачи.

Храната на зайците: Зайците са тревопасни животни с прост стомах. Хранят се със трева или сено, а също и плодове и зеленчуци. Питомните зайци са на диета от специални пелети, моркови, ябълки и други. Зелето не е препоръчителна храна в големи количества, тъй като може да причини подуване на стомаха.

Външни белези на гризачите: Наименованието на разреда идва от особеностите на долните и горните резци – те растат през целия живот на гризача. Външната им повърхност е защитена от емайла, а вътрешната е покрита само от дентин. Това позволява изтриването и растежа на резците. Гризачите нямат кучешки зъби – на тяхно място има беззъбо пространство – диастема.

Външни белези на зайците: Европейският заек има издължени и силни задни крайници, пригодени за предвижване чрез подскачане. Опашката е къса и пухкава. Типична е сиво-кафявата окраска на козината. Най-едрите представители на Европейския заек са с дължина 45см и тегло до 2,5кг. За вида е присъщ половият диморфизъм (видими разлики в телосложението на мъжките и женските индивиди) – главата при женските е по-тясна и издължена, а тялото е по-компактно. От Гризачите, които са отделен разред, ги отличава наличието на 4 резци – два на горната и два на долната челюст (гризачите имат само 2 инцизива, разположени на горната челюст), а пенисът на мъжките зайци няма кост във вътрешността си (което е отличителен белег на гризачите и кучетата).

Полова зрялост при декоративните зайчета. Овулация: Женските декоративни зайчета навлизат в период на полова зрялост между 16- и 24-седмична възраст (на 4 до 6 месеца). Това предполага, че те вече имат физическите характеристика за създаване на потомство. У женските тези изменения във физиологията и анатомията се манифестират с промени в поведението. Самките стават агресивни, особено в присъствието на други зайци. Освен боричкане могат да се наблюдават маркиране на територия подобно на мъжките зайци, копаене или неспокойно обикаляне в клетката или заграждението.  По правило по–дребните породи достигат полова зрялост по-бързо от по-едрите и едва когато теглото им е около 80% от това на възрастните животни.

Мъжките декоративни зайчета навлизат в период на полова зрялост на около 4-5 месечна възраст. Тестисите им, преди това скрити в коремната кухина, се спускат в скроталната торбичка около 14 седмици след раждането. 2 месеца след навлизане в периода на полова зрялост, спермата става годна за оплождане.

Овулацията (спускането на яйцеклетка от яйчниците, предхождащо оплождането й) при зайците се индуцира с коитуса (половия акт) както е и при котките.

Половият акт (копулация, коитус): Половият акт се предхожда от срещата между мъжкото и женското декоративно зайче. За да може да се осъществи коитуса, зайкинята трябва да бъде в еструс. Самките са доста териториално настроени. Затова и се препоръчва копулацията между зайците да се осъществява в клетката на мъжкия заек или на неутрална територия. Когато животните са агресивно настроени едни към други, те трябва да бъдат разделени, за да се избегнат евентуални наранявания.

За постигане на овулация обикновено е достатъчно да се осъществи само единичен полов акт – спускането на яйцеклетката става 10-12 часа по-късно. В интерес на успешното заплождане и броя на приплодите обаче е препоръчително самецът и самката да бъдат оставени заедно за около половин час. За това време се осъществяват няколко на брой коитуса. По време на акта женската извива гръбнака си (лордоза). След еякулацията самецът пада странично и изквичава кратко.

Бременност и раждане: Половият акт между зайците обикновено завършва с бременност, която продължава между 29 и 35 дни (средно 30-33). Плодовете стават достатъчно големи, за да бъдат опипани през коремната стена в средата на периода – около 12-14 ден от бременността. Зайкините гнездят – те се скубят и оформят кът, където ще родят. Гнездото се покрива със слама и козина, за да бъде меко и топло за не напълно развитите приплоди. За разлика от кучето и котката, лактацията при зайкинята обикновено започва след раждането.

Родилният процес започва най-често рано сутрин и продължава около 30 минути. Много рядко раждането, протичащо в рамките на 1-2 дни, води до партус на напълно здрави и живи зайчета. Всяко новородено напуска тялото на майката със собствена плацента. Нормално явление е майката да изяде плацентите и мъртвите приплоди. Изяждането на живите малки (канибализъм) е признак за заболяване на майката и изисква вниманието на ветеринарен лекар. Родените извън гнездото малки не биват занесени до него от майката и трябва да бъдат пренесени от собственика, за да не измръзнат. Нормално зайкините раждат между 4 и 12 малки, които са напълно голи, слепи и глухи.

По-долу са изброени само най-често срещаните заболявания, специфични за декоративните зайчета. Списъкът подлежи на обновяване и допълване.

   Незаразни заболявания

                  Вътрешни болести
  На сърдечносъдовата система: Атеросклероза, Кардиомиопатия

На дихателната система: Белодробен едем, Бронхит, Бронхопневмония, Пиоторакс, Плеврит, Пневмония, Пневмоторакс, Ринит

На храносмилателната система: Гастроентерит, Ентерит (възпаление на тънките черва), Ентеротоксемия, Илеус, Мегаколон, Метеоризъм, Мукоидна ентеропатия, Стаза, Трихобезоари (топки косми), Цекална дисбиоза

На отделителната система: Бъбречна недостатъчност, Пикочни и бъбречни камъни (Уролитиаза и Нефролитиаза), Цистит
На половата система, акушерогинекологични и андрологични заболявания
              полова система
             полова система: Ендометриална хиперплазия, Ендометрит, Кетоза (Токсемия на бременността), Мастит, Пиометра, Пролапс на матката, Псевдобременност, Хидрометра
На ендокринните жлези
На нервната система и сетивните органи: Отитис медиа (Възпаление на средното ухо), Глаукома, Дакроцистит, Ентропион, Катаракта, Кератит, Конюнктивит, Корнеална язва, Отит, Увеит
На опорнодвигателната система: Артрит, Миопатия, Остеомиелит, Остеопороза, Пареза и парализа, Рахит, Улцеративен пододерматит

                Генетични заболявания: Буфталмия, Хидроцефалия
                Алергични заболявания

              Кожни заболявания: Алопеция, Влажен дерматит, Дерматофитоза, Кандидиаза, Некробацилоза, Целулит,

              Хипо- и авитаминози

              Стоматологични заболявания: Малоклузия, Прекомерно израстване на зъбите, Прогнатия

    Хирургически заболявания
                Луксация на кости (изваждане)
                Фрактури на кости – Фрактура на лумбални прешлени
                Рани

    Заразни заболявания
                Бактериални: Болест на Тизер (Клостридиоза), Бордетелиоза, Колибактериоза, Листериоза, Пастьорелоза, Салмонелоза, Сифилис (венерическа спирохетоза, куникулоза), Стафилококоза, Туларемия
                Вирусни:  Бяс, Калицивироза, Миксоматоза, Папилома вирус, Фиброма вирус, Хеморагична треска (Вирусен некротичен хепатит)

                Гъбични
                Протозойни: Енцефалитизооноза (Encephalitozooncuniculi),
                Паразитни: Акари (Cheyletiellaparasitovorax, Listrophorusgibbus), Аскаридоза (Baylisascarisprocyonis), Бълхи, Въшки, Демодекоза, Кокцидиоза, Космояди, Кожни кърлежи, Нематоди (Passalurusambiguus), Тениоза (Taeniapisiformis, T. serialis), Ушна краста (Psoroptescuniculi)

    Тумори – Лимфосаркома, Маточна аденокарцинома

    Отравяния – Аспирин, Алкохол, Антифриз, Детергенти (препарати за почистване), Змийска отрова, Инсектициди (препарати против насекоми), Канабис, Локални анестетици (напр. Лидокаин), Метанол (вид алкохол), Никотин, Олово, Родентициди (препарати против вредни гризачи), Сол, Ужилване от пчели и оси, Хербициди (препарати за растителна защита)

    Заболявания на средата – Хипертермия

Декоративните зайчета са домашни любимци, които се отличават от кучето и котката не само по начина на отглеждане, но и в редица други аспекти. Един от тях е профилактиката на заболяванията на зайците, която се осъществява посредством редовно обезпаразитяване и ваксиниране. Тъй като дори декоративните зайчета са предразположени към развитието на някои заразни и паразитни болести, част от които могат да засегнат и човека, ветеринарните лекари препоръчват на собствениците да не пренебрегват имунизациите. По-долу е упомената препоръчителната схема за ваксинация и обезпаразитяване на декоративните зайчета на Централна ветеринарна клиника в София. В таблицата липсват данни за ваксинация против Пастьорелоза, тъй като, по данни на ЦВК, ваксината, достъпна за момента на пазара, не би могла да осигури задоволителна имунизация срещу различните щамове на микроорганизма (подобно на грипните ваксини при хората).Независимо от ограничените контакти с околната среда на декоративните зайчета, ваксините против хеморагична болест и миксоматоза се препоръчва от ветеринарните лекари в Централна Ветеринарна Клиника поради опасността от попадане на вируса в сеното, което се добива от местности, обитавани от диви зайци.

Ветеринарните специалисти от Централна ветеринарна клиника съветват стопаните на декоративни зайчета да не забравят и за профилактичните прегледи, неотменна част от които е консултацията и възможността за получаване на ценни съвети за отглеждането и грижата за тези домашни любимци.

Екологично значение на гризачите: Гризачите се размножават бързо. Това им отрежда важно място в екологичната верига – те са източник на храна за някои хищници, спомагат за разпространяването на различни семена, които попадат върху козината им. Човекът използва ценните кожи на някои видове, други му служат за храна или като лабораторни животни. От друга страна, мишките и особено плъховете, които живеят в каналите, могат да бъдат преносители на опасни за хората заболявания.

Екологично значение на зайците: Европейският заек е вид, характерен за континентите Европа и Африка, но подобно на много други животни е пренесен от хората и до Азия, Америка и Австралия. Поради способността си да се размножава бързо – дава голям брой приплоди за кратък период от време – внасянето на Европейския заек е застрашило хармонията в екосистемите на трите континента. В наши дни екологичното равновесие постепенно се възстановява – броят на зайците постепенно се ограничава от различни заболявания (например миксоматоза), намесата на човека и ограничаването на хабитата им. През 2008 г. Европейският заек е обявен за уязвим и предразположен към изчезване вид в Испания.